Печатната грешка в Сталинската конституция
Това се случило в трийсетте години на предишния век, в навечерието на Световното ревю в Париж.
Веднъж в известна московска печатница се явил остарял словослагател ( с тази архаична дума описвали работата на печатния работник). Той към този момент бил излязъл в пенсия и пристигнал да види старите си другари и сътрудници.
Между другото той споделил:
– Във всяка една книга при предпочитание мога да намеря печатна неточност. Дори най-незначителната, само че постоянно има такава.
– Добре – споделили приятелите му, – а какъв брой време ти би трябвало за това?
– Предполагам, най-вече час.
– Дай да се обзаложим на литър водка. Даваме ти в този момент една книга. Ако в границите на един час намериш неточност, ти даваме литъра. Ако не намериш, ти ни даваш. Става ли?
– Става – споделил остарелият словослагател.
А предназначението на този неповторим образец било да бъде на витрината на руския павилион на Световното ревю. Разбира се, в конституцията всичко било напчетана както би трябвало – до последната запетая.
Старият словослагател си измил деликатно ръцете, седнал на масата и разгънал пергаментовата хартия…
– Е, здравей – споделили му другари, – след час ще ни купиш водка…
Но още не съумели да стигнат до вратата, когато чули гласа на стареца:
– Почакайте, почакайте…
И той им показал на заглавната страница. Там в думата „ ГосполиТиздат “ (б.р. – централното издателство на политическата литература на СССР), вместо първата писмен знак „ Т “, била напечатана буквата „ П “… (б.р. – на съветски думата „ пиздат “ е обидна).
Лесно е да си представим какви би станало, в случай че „ Сталинската конституция “ била попаднала на витрината в Париж с сходна неточност. Вероятно някой от емигрантските публицисти щеше да забележи и да разгласи.
След това всички, които са съпричастни към издаването на книгата щяха да бъдат оповестени за „ вредители “ и изпратени в Гулаг… Така че трябвало да купят на стареца не просто литър водка, а цяла цистерна.
